Проблясват в очите ми - светлините на града. Нашият град никога не спи, каквото и да ви говорят. Колата преминава за пореден път през една от сивите артерии, водещи към сърцевината, към пулсиращото ядро на моето родно място. За сетен път погледът ми отразява до болка познати картини - хора, улици, места. Пътят е уморителен, но в този момент изведнъж се размива и изпарява, просто изчезва. Защото съм вкъщи.
Нека бъдем честни. Ако сте пенсиониран японец с купища свободно време, посветени на околосветски пътешествия, блед, рус, синеок и квадратен германец,въоръжен с каме-ри, фотоапарати и каква ли не съвременна техника, с която да увековечите арийския си облик пред някой величествен паметник на културата, за който нямате и идея с какво е свързан, англичанин ексцентрик, търсещ себе си по света, или просто някой, решил да се откъсне от гравита-цията на родната земя, за да го притегли някоя чужда, по-силна и разнообразна - то едва ли първият марш-рут, който ще изникне в съзнанията ви, ще включва Кнежа. Не. Кнежа е една малка точица в северозапад- ната част на и без това малката България. С малко повече усърдие и любов към непознатото и неизследва-ното е вероятен шансът някой да я открие и да я избeрe за своя временна каюта в бушуващия свят на пъту-ването. Но това не е спасителна жилетка, на която да разчитаме. Фактите също не работят за нас. Попитай-те някого,отворете някоя история или просто влезнете в Гугъл. Население, икономическо развитие, естествен прираст, процент на безработицата... Древни исторически паметници, чудеса на света, природни феномени, световно известни личности, родени тук... Не. В нашия малък и свиден град всичко е обикновено. Дори повече от такова. За онези, които нямат очи, за да погледнат през всички факти, през съобщителни и напудрени из-речения, включени в туристическите брошури или умело пробутвани от някой сноб - за тях Кнежа ще си оста-не обикновена. Другите, които са я видели разголена в своята уникалност - само те знаят как да я оценят и колко благодарни да и бъдат.
Макар и малка и компактна, Кнежа не може да бъде обходена бързо. Улиците й - стотици сиви каналчета, по които се придвижва нейното друго голямо богатство - хората - са пропити с уют и балкански колорит. Дори в безлюдните нощи, когато есента преваля към люта зима, пътищата, пушекът в комините, уличните лампи и отекващите самотни стъпки ви шептят на езика на града. Той е сложен и противоречив. За да разко-дирате външния облик на това скромно пространство, за да вникнете във врящата и кипяща природа на хората, без да я прецените повърхностно и неправилно - ще се нуждаете от търпение, щипка любопитство и желание за още. Защото в Кнежа винаги има още.
Характерът на града е краен като климата, обичаен за него. Летата са сухи и знойни, термометрите се из- червяват до самите си краища, а асфалтът се топи под ярките безпощадни 40-градусови слънчеви лъчи. Ма-лките деца си играят с него, неподатливи на горещината. Смехът им бавно пробива плътната накъдрена от топлина мараня. Тишината се е скрила някъде на хладно. От дворовете на къщите и балконите на апартаме-нтите се разнася сладка лятна глъчка. Емоциите бушуват като морски вълни. Студена водна струя се раз- пръсква и разбива безмилостно в сухата почерняла кожа, усмивките преливат, хората са. Централната ули-ца оживено кънти от хиляди младежки стъпки, готови да покорят света, красиви лица проблясват под ла- зура на вечерните светлини, сърцата туптят с ритъма на музиката, никой не спи. Какво от това, че всички те-зи хора са вмъкнали живота си в някаква точица, неизпъкваща на картите - те са щастливи. И са навсякъде. Разминете се с тях и ги удостойте с поглед. Темпераментът им никога няма да им позволи да останат без- различни. Както българите са известни със своето гостоприемство, така и населението на Кнежа е способно да ви изненада със своята естественост, непринуденост, със своята общителност и желание за сближаване. Не фамилиарничене, а искрено познанство. В следващия момент синьото безоблачно небе и карамелената светлина, образувала се от спускането на щорите, се стопяват и на тяхно място пред очите ни се самонадра-скват мрачни щрихи. Уморени лица с уморени погледи са свели главите си и са прибрали сухите си ръце в джобовете си,за да ги стоплят,в очакване на автобуса. Преди месец пухкавият бял сняг е покривал всичките проблеми със своята чиста и блещукаща красота, след това е обърнал гръб на хората и се е превърнал в леден кошмар за техните тъмни утрини и ниско падащи,тъмни вечери, а сега всичко останало от него, е киша-та и очакването на автобуса. Ако игнорирате студа и своето собствено тесногърдие, ще ги разпознаете. Тър-жествен и емоционален глас се разлива из големия и красив салон на градското читалище. Млади и стари са вперили погледи от зелените седалки и попиват всяко движение, разигравано на сцената,всяка малка пауза. Навън все още светят коледните украшения, топлият и сплотен дух се е консервирал и не иска да си тръгне. Усмихнати и красиви мажоретки са затаили дъх в очакване на своя ред. Хората пък жадуват да бъдат впе- чатлени. Желанието им се сбъдва. Очарователните кафенета уютно жужат в сладки разговори над топлите пари от вкусния чай. Там където е топло животът не е свършил. Там където е студено.. са те.Старите хора с велосипеди, високи тънки фигури на самотниците минават покрай тях и се учудват - защо не са се затворили, както се очаква да направят. Защото нея не могат да я затворят-младостта. Снегове, дъждове, дори лавини не са способни да залостят децата на града. Те греят и сияят. Излизат, прибират се, разминават се, отиват ня-къде, за да направят нещо. Благодарение на тях парковете не са безлюдни,пейките не са самотни, останали- те не изгубват надежда. Излъчват младост и някаква логична за смелото им съществуване любов. Толкова много любов. Както е казал поетът - ,, Умни, будни, такива, със каквито едва ли би могъл да се хвали друг някой народ - А не са ли наистина тези всъщност дечица мил венец от страната ни, свеж букет от цветя? ,,
Всеки път, когато хора, които никога не съм срещала, ме попитат откъде съм, им обяснявам къде точно се намира Кнежа. Почти всеки път се оказва, че обясненията ми са били излишни. Тя е известна. Известна е с какви ли не уникални случки, за които не трябва да се чете, а трябва да се слуша. Известна е с колоритните си образи. Известна е с развитото си земеделие. Известна и с упоритостта креативността на хората и техния вечен резултат - творчеството. Мащабите и цифрите, които онагледяват това място като град, не са толкова важни. Важно е качеството. Колата продължава да се движи,а аз, от лятната виталност и сребристо заскре- жената зимна меланхолия се прехвърлям към преходните пролет и есен. Като дългогодишен жител на града, уверявам ви, жалко е, ако сте си позволили да пропуснете най - прекрасната зеленина, с която кесте- ните са надвиснали в сезона на новото начало. Непростимо е да ги подминете, без да осъзнаете колко кра- сив е пейзажът, колко надежда и живот струи дори от неодушевените предмети. Тогава Кнежа цъфти, а отличителният й звук е смехът на малките момиченца и момченца, запътили се за някоя репетиция, урок по пиано или карате схватка. Доброволци от различни организации стремглаво гонят целите си, от никъде не лъха на апатия и отчаяние. Плавно и размиващо се този смях преминава през топлите звездни августовски нощи и отново прозвънтява в циганското лято и настъпващата златна есен. Няма студ, няма жега, всяко нещо е на мястото си. Всяка сграда и всички спомени,скрили се завинаги в нея. Старата величествена гимназия със стъпаловидната красива ограда, храстите, оплели се около нея, митовете, оплели се в нейната вечна история. Хотелът, надвиснал като "страшна стража" над спортната площадка, на която толкова пъти младежите са доказвали, че спортът е здраве и сила, над парка, където няма само дървета, пейки, препъл-нени кошчета и скулптори,а остатъчния мирис на най - копнеещия и бурен период от живота. Общината, коло-сана подновена, отмерва минутите до следващата уговорена среща с електронните трепети на часовника си. Училищата, в които толкова младежи са научили много повече от написаното в учебниците. Не защото учи-телите им са от тези, които не използват единствено сухата теория, за да обяснят живота, или просто защото децата са специални и умеят да улавят ценното - а защото и двете неща са верни. Всяка сграда значи нещо, всяка спирка, всеки мост.
Ако сте решили да пътувате с надеждата да откриете нещо, ако този път не ви блазнят Лондон и Милано, а някое малко по - просто място, с малко по - неизвестни традиции - не разчитайте на фактите. Не разчитайте на изкуствено полираните небе и трева в някоя туристическа брошура. Защото изисква талант, огромен та- лант да отсеете из между всички възможности - правилната. Изисква страшно умение да превърнете посе- щението на една точица, точица в северозападната част на и без това малка България, в своето голямо от- критие. За това не ви препоръчвам да разчитате на числа и статистики, сухи изречения на безпристрастни хора. Невъзможно е да се влюбиш в нещо или някого, ако си просто обективен. Открийте някой текст, някой филм, някоя история, в които предметите също имат дихание, а хората не са просто население, гъстота, души на квадратен километър. Тогава елате със своите фотоапарати и камери, с картите в ръце, слънчевите очила и шапки. Заровете предразсъдъците си и се вгледайте. Ако сте от онези хора, спосбни да оценяват не-подправената красота.
Колата забавя своя ход и спира. Металното дрънчене на ключовете ми е прекъснато, вратата се отваря. Преди отново да съм заключила и да съм влезнала вкъщи, поглеждам към най - красивото звездно небе, което човек толкова рядко има възможността да съзерцава. Мисля си, дори да нямах ключове, нямаше да е проблем. Където и да се намирам в Кнежа, аз съм вкъщи. Затварям очите си и отново ги виждам- светлините на града.
ВЕСЕЛА ЕВГЕНИЕВА СТОЯНОВА - ДИКОВА
12-ти клас
СОУ " Неофит Рилски " гр.КНЕЖА
Аудиото - Bobby Deep & Vanes " What Kind of Love" , е преработено в( Phonic Deep Remix ) от АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ - КНЕЖА
