Арменистика и Кавказология СУ "Св. Климент Охридски"

Азбука

Създателят на арменската азбука е Месроп Мащоц (прибл. 362-440 г.), образован учен и духовник. Роден е в провинция Тарон, учи гръцки и сирийски езици, и работи като царски архивист. Според неговия ученик - Корюн, който написва биография на своя учител в средата на пети век, той бил запознат със светското право и военното изкуство преди да се отдаде на религиозния живот. Пътува из цяла Армения и напълно осъзнава заплахата от асимилация. След като става безбрачен свещеник през 394 г., той избира провинция Гогтн, размирно място, в което да проповядва християнската вяра. Опитът му там, изпълнен с невероятни трудности, го убеждава че създаването на арменска азбука е абсолютно необходимо, и ще осигури на мисионерите важен инструмент за осъществяване на тяхната дейност. В лицето на католикос (патриарх на арменски) Сахак среща предан поддръжник и двамата се обръщат към цар Врамшапух, който с готовност дава пълното си съгласие и помощ.

Като взема няколко от своите студенти, Месроп Мащоц се подготвя да посети някои гръцки и сирийски образователни центрове по онова време като Едеса, Амида и Самосата, за да се опита и да направи сравнителни изследвания на фонетичните принципи на различните азбуки. След доста упорит труд той успява да създаде уникална азбука, състояща се от трийсет и шест знака, всеки от които е създаден така че да не прилича на знаците на никоя съществуваща азбука. След като дава имена на знаците (айб, бен,гим, да и т.н.) и ги нарежда подобно на последователността на гръцката азбука, той ги занася при един известен калиграф в град Самосата - Руфинус, който ги украсява.

За да изпробва ефективността и точността на тази нова азбука, Месроп съвместно с двама от своите ученици, Ховханнес Кекегецаци и Ховсеп Пагнеци, започва да превежда Книга с пословици от сирийски. След това, с радост и задоволство от успешно приключената мисия, Месроп и учениците му се завръщат в Армения (през 405 г.) и са ентусиазирано посрещнати от царя, католикоса, и народа.

Създадената азбука е толкова добре приспособена спрямо звуковете на арменския език, че успешно изиграва ролята си за повече от петстотин години, без да изисква големи промени, въпреки диалектното разнообразие, коетое характерно за този период. Въпреки че азбуката е създадена в една доминирана от сирийското влияние среда, гръцкото влияние е очевидно. Най-важните характерни черти на азбуката могат да бъдат обобщени както следва: всяка буква представлява само една фонема, и всяка фонема е означена от една буква, с изключение на звука [у], който е представен от комбинация от две букви; всяка гласна се пише самостоятелно; думите се пишат от ляво на дясно, за разлика от семитските езици; и няма диакритични знаци.

Арменската азбука - този уникален феномен - е изиграл може би най-важната роля за запазването на националната идентичност на арменците до наши дни.

Граматика
Арменският език принадлежи на семейството на индоевропейските езици и представлява отделен клон.

Съвременният арменски език е представен от два главни литературни вариана: западноарменска книжовна норма и източноарменска книжовна норма. Западноарменската книжовна норма се говори в арменските общности в Ливан, Сирия, Гърция, Балканите, Централна и Западна Европа, Северна Америка. Източноарменската книжовна норма е официалният език на Република Армения. Бидейки официален език от 1918 г., източноарменската книжовна форма развива функционална променливост: това не е само разговорен език и език на литературата и поезията, но също език на науката, бизнеса, офиса и т.н. Според закона за езика на Република Армения, цялата бизнес кореспонденция в държавата трябва да се води на арменски език.

Като отделен клон на индоевропейските езици, арменският е уникален с оглед на граматиката си и с повече от половината от етимологическите корени на своята лексика. Управляван е от система на окончания чрез склонения и спрежения, различни от тези на повечето езици, които водят началото си от земите на Арменското плато.

За разлика от много съвременни езици с корени от древността и противно на твърденията, че езикът е преминал през радикални промени през вековете, само малка част от граматичните основи са били променени от първите оцелели текстове, докато основната лексика е останала почти непокътната, с изключение на добавянето на нови заемни думи или измислянето на нови производни и съставни думи. Още през 5 век, арменските граматици развиват новите основи, които допринасят за еволюцията и напредъка на арменските граматични и лингвистични принципи.

Древните и средновековните арменски граматици пишат обширно по арменска етимология, фонетика и синтаксис. През 5 век арменският граматик Давид вече бил развил собствени теории по етимология и не взел предвид граматичните трактати на Дионисий Тракийски.

Мовсес Кертогахайр (5 - 6 век) изследвал фонетичните особености на арменския език чрез изясняване на различните аспекти на звуковете и буквите, които ги означават. Степанос Сюнеци (починал 735 г.) е известен с изследванията си относно произношението и етимологията, както и със съчиненията си за принципите и правилата на точното артикулиране на отделните звуци и срички. Той също така е първият арменски лингвист, станала известен със своята класификация на гласните и дифтонгите. Определение на граматиката на Крикор Магистрос Пахлавуни(990-1059) е друга монументална творба относно предмета на арменската граматика и синтаксис. Много преди Ф. Бопп да създаде дисциплината сравнителни езици в началото на 19-ти век, К. Пахлавуни вече работи по сравнителното изследване на арменския и арабския език.

През 12-14 век като продължение на предходната лингвистична традиция, езиковедите в арменското Киликийско царство проправят пътя за един нов клон, като развиват "изкуството на писане". През този период е проведена първата правописна реформа. Аристакес Грич (12-ти век) въвежда методология и някои правописни принципи, които служели за основа за бъдещите лингвисти. Забележително е, че два граматични труда на Вардан Аревелци (1269 г.) са написани на средноарменски език, предшественика на съвременния арменски език. Неговите Части на речта са първият опит да се изработят принципите на арменския синтаксис. Интересен е факта, че Аревелци предсказва че в бъдеще всички хора ще използват един общ език. Друг граматик от тази епоха - Ховханнес Йерзънкаци, авторът на Сборник с определения на граматиката, разглежда езика като постижение на човешкия интелект, а не като ръководен от божествена намеса.

Сред граматиците от 14-15 век Есаи Нчеци, Крикор Нчеци, Хакоп Хримеци и Аракел Сюнеци полагат основите на арменската граматика. Следва да отбележим, че арменските граматици през вековете са имали също и авторски творби, били са и преводачи и познавачи на чужди езици. Книгата "Поетични думи", известна през 13-ти век, определяща "трудните" думи в поезията и други граматични трудове, както и диалектни думи, може да бъде смятана за един от първите речници на арменски език. Като се вземе предвид тази кратка историческа основа, можем да стигнем до следното заключение: във всички живи езици граматиката със сигурност е опора, която чуждото влияние не може да докосне или наложи голямо въздействие. Арменската граматика е добър пример за това.