Арменистика и Кавказология СУ "Св. Климент Охридски"

Люлка на цивилизацията

Хора са населявали Арменското плато и Кавказкия регион още преди 100 000 години. Не знаем много, но някои рисунки в пещерите и скалите свидетелстват за тяхното присъствие. Тази област като цяло е считана за люлка на цивилизацията.

Според археологическите и исторически свидетелства развитието на цивилизацията в региона е започнало около 980 пр.Хр. с образуването на царство Урарту. Много от урартийските владетели построили различни столици в тази област, като тази, построена около езерото Ван през тринайсети век и тази, построена през 782 пр.Хр. от Аргищи I, руините на която са се запазили и до днес в арменската столица Ереван. Първите писмени свидетелства за арменци в историческите съчинения са открити в надписи в Бехистун, близо до град Керманшах (в днешен Иран), които датират от 600 пр.Хр.

Раждането на една нация

Според легендата арменският праотец Хайк победил злият асирийски владетел Бел в епична битка, за да

спечели свобода за народа си. Той нарекъл тази територия Хайастан, а арменците все още използват това име. Тази легенда е част от богатата арменска история, където арменските герои са се борили срещу злите нашественици и завоеватели за свободата си.

Тези легенди не са измислени; те са свързани с исторически събития. В своята история Армения често е била под атаките на други народи, които се опитвали да завладеят страната и народа й, за да използват ресурсите й. Планинският й терен помагал на Армения да се защити от такива агресори, но също пречел на арменските династии да се обединят и да започнат обединена съпротива. В следващите векове, политиката на няколко силни арменски владетели, както и приемането на християнството като държавна религия, и създаването на арменската азбука укрепило силата на арменската национална идентичност.

От море до море

Династията на Арташесите е установена през 189 пр.Хр. в Армения. Тигран II е провъзгласен за цар на Армения през 95 пр.Хр., след смъртта на баща му. С обучението си по военно дело и дипломация при персийски благородник, Тигран II успял да разшири границите на Армения до най-големите в историята й. Под негово ръководство, Армения разширила границите си до Каспийско море и до Средиземно море.

Създаване на азбуката

Поради липсата на собствена азбука до началото на 5 век проповедите в арменската църква се водели на сирийски и гръцки езици. В края на 4 век сл.Хр. духовникът Месроп Мащоц започва да изучава езици. Така той съсредоточава цялото си внимание върху произношението на арменските думи, за да създаде различна арменска азбука. Заедно със студентите си той пътува из цяла Армения и изучава звуковете, които арменците използват в речта си и през 405 сл.Хр. създава 36 букви.

Приносът на Мащоц към арменската култура е огромен. Създаването на азбуката подготвя пътя за първия златен век на Армения и през следващите векове арменските писатели и учени постигат световно признание благодарение на неговия труд.

Нашествия

Арменското плато и Кавказ винаги са били на кръстопътя на цивилизацията, както от географска така и от културна гледна точка. От древни времена, този регион е служел като част от Пътя на коприната, път от Изток към Запад и обратно. Армения винаги е представлявала геополитически интерес за много от съседните държави като Асирия, Партия и Римската империя. След разпространяването на християнството в Армения арабите и персите започват нашествия в страната, превръщайки я в буферна зона между Изтока и Запада. През 7 век арабите завземат Армения и тя успява да възстанови независимостта си едва през 9 век, благодарение на династията на Багратидите.

По време на управлението на династията на Багратидите е вторият златен век на Армения. Много от манастирите, считани за представителни за арменската архитектура, са построени по тяхна заповед и воля. Мирът обаче е нарушен от нашествията на селджуките през 11 век, които са последвани от други тюркски племена от Изток. Последното арменско царство (Киликия) успява да оцелее чак до 14 век.

След нападенията на монголите през 13 век има много последващи вълни от нашествия, които продължават да разоряват страната. След падането на Константинопол под османска власт, Армения е завладяна в началото на 16 век. Персите продължават да искат арменската земя и шах Аббас завзема Тбилиси, Ереван, Нахичеван, Нагорни Карабах и Азербайджан. Той също принуждава десетки хиляди арменци да напуснат домовете си в Нахичеван и да ходят пеша до Исфахан. В средата на 17 век османските турци и персийците уреждат различията си като разделят Армения между двете империи. Все пак, с разрастването на силата на Руската империя, ролята на Персия в региона намалява през 19 век, когато Източна Армения е отстъпена на Русия с договора от Туркманчай.

Първият геноцид на 20 век

В края на 19 век, султан Абдул Хамид II застава начело на все по-разединяващата се Отоманска империя. През 1828 г., Гърция успява да се освободи от турското иго, но империята все още обхваща обширна територия в Югоизточна Европа, Близкия Изток и Арменското плато. Освен това, различните етнически групи в Отоманската империя настояват за реформи, които ще им дадат равни права и свободи. Абдул Хамид решава да даде пример с една от етническите групи, за да предотврати евентуално въстание. Така през 1896 г. той организира кланета, в които са убити над 300,000 арменци. С това се поставя началото на най-мрачният период в арменската история.

Въпреки това териториалните граници на Отоманската империя продължават да се свиват. Група турци планират и създават заговор срещу султана и поемат контрола над империята. Режимът на младотурците (както биват наричани) не извършва необходимите реформи и всъщност започва да създава империя, която да обедини всички турски земи.

Когато започва Първата световна война, младотурците се съюзяват с Германия срещу Франция, Англия и Русия с надеждата да осъществят своите великотурски планове и амбиции. Те виждали в нея възможност да проведат своите про-турски идеали. В резултат на това, на 24 април 1915 г., те събират всички арменски интелектуалци, живеещи в Истанбул и ги екзекутират, без да дадат каквото и да било обяснение за тази жестокост.

След това прехвърлят жестоката си политика към Арменското плато, където убиват много хора, системно изнасилват жените, убивали ги или ги отвличали, както и децата. Други са депортирани.

До 1923 г., около 1.5 милиона арменци, живеещи в Отоманската империя, са убити или умират поради депортиранията или насилията. По-голямата част от оцелелите арменци успяват да заминат към съседни държави, други се преместват към Европа или Америка, като по този начин създават общности на диаспората.

Първата независима република на Армения

С помощта на Русия арменците от Източна Армения успяват да устоят на турските опити да завладеят страната. Въпреки трудният период Армения накрая успява да обяви независимостта си на 28 май 1918 г. Докато новосъздадената република се опитва да създаде граждански институции през 1919 г., две нови сили се появяват в региона – Република Турция, създадена от турския националист и генерал в османската войска - Мустафа Кемал, и болшевиките.

Съветска Армения

До ноември 1920 г., точно две години след установяването на независимостта на Армения, болшевиките атакуват и я окупират. Съветският съюз установява мир с Турция, като й дава западноарменските провинции и оставя на Армения източните провинции Ереван и Гюмри. Между 1921 г. и 1936 г. Армения, Азърбайджан и Грузия са част от Съюза. През 1923 г. Съветския съюз поради исканията на Турция отстъпва арменските провинции Нахичеван и Нагорни-Карабах на Азърбайджан, като с това дава граница на Турция с нейните азерски братовчеди. Още веднъж арменците, живеещи в тези области, са подложени на гонения и смърт.

Въпреки всички трудности Армения минава сравнително дълъг период на индустриализация и относителен просперитет в рамките на съветската държавно-политическа структура.

Земетресението, нова война и крах на СССР

Поради реформата, осъществена от Михаил Горбачов, арменците в Нагорни-Карабах се опитват да се отделят от Съветски Азърбайджан. В столицата на Съветски Азърбайджан – Баку и в други градове азерите принуждават арменското население да отхвърли референдума, с който се иска обединение на Нагорни-Карабах с Армения.

На 7 декември 1988 г., голямо земетресение разтърсва северните региони на съветска Армения. Сред най-разрушените са градовете Ленинакан (днес Гюмри) и Кировакан (днес Ванадзор). Това трагично земетресение оставя огромен брой хора без дом и нанася огромни щети на икономиката. Въпреки че властите в Съветския съюз обещават да осигурят помощ, за да се възстанови региона, поради разпадането на СССР това си остава само обещание и оставят арменците да намерят собствено разрешение за трудностите.

Независимост на Армения и Нагорни-Карабах

На 21 септември 1991 г. Армения обявява независимостта си от Съветския съюз. Това я прави първата съветска република, направила тази стъпка преди официалното разпадане на СССР по-късно същата година. Скоро след това Турция и Азърбайджан блокират доставките на енергия и също транспорта на стоки за Армения. По този начин оставят на Армения само грузинската граница и малка граница с Иран.

Въпреки трудностите и опитите на съперничещите съседни държави да блокират и провалят независимостта й Армения успява да премине през трудния период и да се стабилизира.

За разлика от успеха на Армения да запази независимостта си, съществуването на Нагорни-Карабах е изправено пред сериозни проблеми. По време на управлението на азерите преобладаващото арменско население е преследвано, както в религиозно отношение, така и в културно. Много от арменските църкви и гробища са осквернени; арменският език е забранен; институциите, както и пътната мрежа, са оставени без поддръжка.

В края на 20 век, етническите арменци в Нагорни-Карабах се опитват да упражнят правата си като гласуват за отделяне от Азърбайджан и обединение с Армения. В отговор правителството на Азърбайджан извършва брутални погроми срещу арменската общност там. Това прераства във въоръжен конфликт между 1991 и май 1994, в който арменците от Нагорни-Карабах смело защитават правата си да се самоопределят. Конфликтът е частично разрешен чрез установяването на независима от Азърбайджан и Армения територия със самостоятелно правителство, което остава непризнато от световните власти, но арменците твърдо утвърждават правата си на самоопределение, като живеят и работят в Нагорни-Карабах.