Трудовата книжка се връща незабавно след уволнение
В чл.226, ал.2 от КТ принципно е регламентирана "обективна безвиновна отговорност" на работодателя за противоправно задържане на трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на трудовото му правоотношение.
В случая обаче под работодател се има предвид фирмата, учреждението, предприятието, в което се е трудил работникът или служителят. И предвидената в КТ отговорност означава, че
от фирмата може да се търси обезщетение
за незаконното задържане на книжката
Но ако читателят държи да получи парично възмездие и от конкретните виновници за това задържане - цитираните от него "Личен състав" и директор, той трябва да посочи трите им имена и изрично да си поиска обезщетение и от тях.
Сега да видим как стоят нещата с другите поставени в писмото въпроси. Особен важен е фактът, че заради различни обстоятелства предаването на трудовата му книжка не е могло да бъде извършено в самия ден на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Съгласно чл.350, ал.1 КТ (изм. ДВ, бр. 100 от 1992 г.) при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно
на работника или служителя. А според чл.6, ал.1 НТКТС подлежащи на вписване данни са продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за прекратяването. Верността на данните се удостоверява с подписите на главния счетоводител и на работодателя като се подпечатва с печата му. Затова задължението на работодателя за вписването на тези обстоятелства възниква едва след тяхното настъпване, т.е. след като избраното от работодателя уволнително основание породи прекратителното си действие, но не и преди това.
В чл.330, т.6 КТ дисциплинарното уволнение е посочено като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, а съгласно чл.335, т.3 КТ в тази хипотеза прекратителното действие настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Затова преди да настъпи правопораждащият факт на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят не би могъл да впише в трудовата книжка датата на прекратяване на трудовото правоотношение, респективно да я предаде на работника или служителя едновременно с връчването на заповедта.
Изпълнението на задължението на работодателя по чл.350, ал.1 КТ за предаване на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение с работника не може да бъде изпълнено без съдействието на последния, доколкото
предаването представлява двустранен акт
Съгласно ал.3 на чл.6 НТКТС трудовата книжка може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице само ако за това има негово писмено съгласие.
Редно е да се знае и друго - работодателят единствен може да е неизправна страна по отношение изпълнението на задължението си по чл.350, ал.1 КТ за незабавно връщане на трудовата книжка. Съгласно чл.6, ал.3 от НТКТС когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. От текста на разпоредбата се вижда, че инициативата за връщането принадлежи на работодателя и той трябва да се задейства пръв като покани работника да му окаже необходимото съдействие за изпълнението. А именно да се яви да получи лично трудовата си книжка или да посочи друг способ за нейното предаване. Т.е. когато трудовата книжка се съхранява у работодателя, какъвто е случаят, за да се освободи от отговорността по чл. 266, ал. 2 КТ незабавно след оформянето й той трябва да покани работника да се яви за получаването й, без да е необходимо преди това работникът да е правил искане книжката да му бъде върната. При това поканата за получаване на оформената трудова книжка трябва да бъде направена в писмена форма, за да е валидна. Едва след като такава писмена покана е била надлежно отправена и работникът не се е отзовал, самият той изпада в забава поради неоправдано неприемане на предложеното му от работодателя изпълнение и неоказване на необходимото съдействие, без което изпълнението е невъзможно.
Работодателят не следва да носи отговорност, ако е направил необходимото, но не е получил съдействието и помощта на работника да си върне трудовата книжка.
В писмото няма доказателства работодателят да е канил читателя да получи надлежно оформената си трудова книжка. Като не го е поканил да получи трудовата си книжка работодателят е осъществил фактическия състав на чл.226, ал.2, КТ.
За недадената навреме трудова книжка, както вече беше отбелязано по-горе,
работникът може да иска обезщетение
По два начина - да покани работодателя да му плати сума за претърпените вреди или да директно да предяви иск за това в съда.
Ако работникът предяви иск в съда с правно основание чл.226, ал.2, КТ правотата му може да се докаже чрез констатация по оригинала на трудовата книжка. В случая ще е достатъчно да се констатира, че книжката не съдържа данни за работа по трудово правоотношение при друг работодател. Размерът на брутното трудово възнаграждение по чл.228, ал.1, КТ е базата, която се взема предвид от датата на прекратяването на трудовото правоотношение до деня на предаване на трудовата му книжка.
Освен чистата сума работникът може да поиска и лихва с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Този текст е за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, изтекла преди предявяването на иска. Но при искането на лихвата работникът трябва да е особено внимателен - за да претендира за лихва, той трябва писмено да е канил работодателя да му плати обезщетението.
По естеството си мораторната лихва представлява обезщетение за неизпълнението на парично задължение (чл.86, ал.1, изречение първо ЗЗД). Затова задължението за нейното заплащане произтича не от справедливостта на поисканото обезщетение, а от изпадането на длъжника-работодател в забава по неговото изпълнение.
В разпоредбата на чл.226, ал.2 КТ
не е указан срок за заплащане
на предвиденото в нея обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, няма фиксиран ден за изпълнение на задължението по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД. Последиците на изпадане на длъжника в забава е предпоставка, която заедно с останалите елементи, обуславя и заплащане на обезщетението. От това следва, че работодателят изпада в забава съобразно общите правила регламентирани в ЗЗД - съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (в този смисъл е и чл.69, ал.1 ЗЗД, както и Тълкувателно Решение на Общото Събрание на Гражданските Колегии 3/96 г).
С разпоредбата на чл.226, ал.3 КТ приложното поле на задължението за обезщетение по ал. 2 е ограничено само до обезщетяване единствено на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи под формата на неполучено трудово възнаграждение. Неимуществените (моралните) вреди не са предвидени за обезщетяване с пари заради задържане на трудовата книжка.
Трудно се доказват в съда действията и бездействията на подчинени на директора длъжностни лица, които биха могли да ангажират неговата отговорност. Докато отговорността на дружеството-работодател е обективна и не зависи от вината на негови длъжностни лица, за ангажиране отговорността, например на завеждащия "Личен състав", е необходимо да бъдат установени техни виновни (умишлени или непредпазливи) бездействия, намиращи се в причинна връзка с противоправното задържане на трудовата книжка.
Само чрез показания на свидетели в съда би могло да се стигне до привличане към гражданска имуществена отговорност на такива длъжностни лица. Като се има предвид, че оформянето на трудовите книжки и предаването им на служителите след прекратяване на трудовите правоотношения, винаги е било задължение на завеждащ служба "Личен състав". Тези дейности по управление на човешките ресурси обикновено се възлагат като трайно осъществявана трудова функция и неизпълнението им подлежи на допълнително доказване в съдебния процес по трудови спорове.
