Винаги съм имал чувството, чe е без възраст, по -точно не е от този свят, а пренесен от някоя от онези непознати планети, в които миналото и бъдещето живеят заедно, по комшийски, а времето е трупало безкрайно мъдрост, познание и някаква странна тъга, стоплена и озарена от човешка доброта. Не знам какво съм "хванал" от него, но усещах, че дистанцията, която ни делеше, не е празно пространство, а хилядолетия, в които човешката духовност се е формирала, откривала е флората и фауната, Бога и Дявола, доброто и злото, видимото и невидимото и заедно със словото за обикаляли Вселената , надничали са в езически обичаи и легенди, в притчи и митове, в сврачи гнезда и леговища на хищници, посрещали са началото и са изпратили края на света в един Ноев сандък.

                         А словото, пуснато на свобода, палаво, непослушно и игриво, се закача със своя автор, обикаля около него, подскача ту на единия, ту на другия крак и като че ли между другото изтърве някоя мъдрост, над която духовното човечество се е трудило милиарди години. Думите бързат една през друга, блъскат се за по-почетно място в душата на своя стопанин, той ту ги хока, ту ги вика и кътка или завръща от забранените места, докато ги изпусне в някоя жабешка история или ги нареди клекнали, притихнали, смълчани и изпълнени с илюзии до мамещото мюре на демокрацията.

Търсейки в портрета това, което винаги ни убягва, или много рядко постигаме, седналата, смалена и леко прегърбена фигура  - самотна и като че ли загубена в някаква своя вселена, разделена между мрака и светлината, в която проблясваха като светкавици странни сияния, омайно биле, тревясяла памет, верблюди, щъкащи хора и загубени съвести , поверия, мистика, неясност... и едно скитащо се между звездите момче..