Не съм писал от евроизборите насам, когато се почуствах ограбен, че останах без представител в европарламента. Като че ли посвикнах.   Сега може и да остана без представител в местната власт. Като че ли и със това ще свикна.
Междувременно понаписах и някоя и друга статия, колкото да не губя форма и изказ. Поработих и за една западна консултантска компания, която помага на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да напише Регионалната оперативна програма за Регионалния фонд на ЕС (EARDF) - мъчна работа. Позагледах се какви ги вършат еколозите и учените около Натура 2000, които като че ли са и срещу правителството и срещу местните общности, което си е проблем.
Отбелязвам си за обсъждане въпроса за употребата на "по-" в българския език (поработвам, пописвам, позаглеждам) и виждам друг проблем - няма граница на действиет или бездействието.

• "поработвам" и "пописвам" нямат граница надолу
• "похапвам" и "попийвам" нямат граница нагоре
• "позаглеждам" - нито надолу, нито нагоре
  

Не съм писал от евроизборите насам, когато се почуствах ограбен, че останах без представител в европарламента. Като че ли посвикнах.   Сега може и да остана без представител в местната власт. Като че ли и със това ще свикна.
Междувременно понаписах и някоя и друга статия, колкото да не губя форма и изказ. Поработих и за една западна консултантска компания, която помага на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да напише Регионалната оперативна програма за Регионалния фонд на ЕС (EARDF) - мъчна работа. Позагледах се какви ги вършат еколозите и учените около Натура 2000, които като че ли са и срещу правителството и срещу местните общности, което си е проблем.
Отбелязвам си за обсъждане въпроса за употребата на "по-" в българския език (поработвам, пописвам, позаглеждам) и виждам друг проблем - няма граница на действиет или бездействието.

• "поработвам" и "пописвам" нямат граница надолу
• "похапвам" и "попийвам" нямат граница нагоре
• "позаглеждам" - нито надолу, нито нагоре
  

"Козлодуйската ракия" на Юлиян Попов е чудесна рецепта за поведение на България в ЕС, но за съжаление на тозе етап - неизпълнима. Умереният инат е ефективен когато си поне умерено политически силен, какъвто не е българският случай. Ние бяхме приети в съюза след унищожителен първи доклад на Комисията и умерено критичен втори неин доклад. Въведен е непривичен за предходните вълни на разширяване строг мониторинг и са предвидени безпрецедентни финансови санкции.  Евродебътът за и против нашето членство  бе съпроводен с  унищожителни публикации в  авторитетни  медии, поради което образът ни като страна и народ е тежко ерозирал. Приет е без наше активно участие бюджета на съюза до 2013, поради което сме лишени от един от основните инструменти за лобиране, преговаряне и постигане на значими отстъпки - времето на ползотворния инат като че ли е поотминало. Освен това, в момента сме съсредоточили исканията си към съюза в посока на подкрепа за нашите медици, с което стесняваме значително пространството за нови възможи искания. Пропуснахме възможността да предлагаме стратегически съюзи и търгуваме стратегически стоки, тъй като избързахме да предоставим на руснаците АЕЦ "Белене" и да предоговорим договора с Газпром.
В резюме, не разполагаме с политически резерв и политически ресурс за твърдо поведение, особено по отношение на поети вече ангажименти от типа на акциза за домашната ракия. В този случай, ефективното политическо поведение предполага коректно отношение към поети ангажименти, бързо въвеждане на стандарти, от време на време включване в ad hoc коалиции по ключови за общността разделетилни въпроси.  С други думи: мотивиран прилежен ученик вместо козлодуйска ракия.

Весели празници и весела главоблъсканица за свободното време - какво е това
а) коледна и новогодишна изложба на южния полюс;
б) карта на българското дясно пространство с разбягващата му се електорална подкрепа;
в) нещо друго - ... (очаквам идеи, за които обмислям скромни награди)

Юлиян Попов ни е открехнал вратата за иракските блогове, които като да се оказаха много повече и по-разнообразни от киргизките и казахските, за които споменах в началото на месеца, или от македонските, към които ме насочиха Комитата и Стойчо. Като добавим лавината от френски про- и анти- президентски блогови дебати иразцъфването на американската блогова култура, можем да теглим чертата и да определим отиващата си 2006 като годината на блоговете. Ако обаче повярваме прогнозата от последния брой на FP, ще трябва да допуснем че сме само в навечерието на големия блогов бум.

У нас по изборите блогуването избуя, а после позатихна, но не напълно - с интерес разглеждам един нов, или поне за мен нов блог, ориентиран към близката ни чужбина, населена със съседи на Европа.

Под похлупака на това миролюбиво небе се простира една страна на привлекателни за обмисляне пост-соц парадокси.
1. Паметника на Ленин още е там; стои в центъра на Бишкек, зад историческия им музей пред парламента. Пак така си изглежда, но е преместен и обърнат - вече не гледа на изток, а почти на запад.


Така поставен, освен че гледа парламента, гледа и право в Централно-азиатския американски университет:


Вътре в университета тече diversity week - етническа шарения: киргизи, казахи, тюркмени, таджики, узбеки, дори и уйгури, които днес живеят предимно в западен Китай (ето една снимка с уйгурка и киргиз):


Някои не са така жизнерадостни (обичайно момичетата са усмихнати, а момчетата - умислени):


Всичко това - под взора и надзора на близкото минало - стенописи на Маркс, Енгелс и Ленин.
Миналото пред и в Американския университет е гарнирано от едно настояще, където руска и натовска военна бази мирно съжителстват на разстояние 5 километра една от друга. Като добавим мощното икономическо влияние на Китай, откъдето е над 56% от вноса, и усилията на Турция да влияе върху елита чрез десетина турски университета, колежи и гимназии, можем да добием наглед за това, което обичайно наричаме страна на кръстопът.
Тръгвам си оттам и пада правителството, което си е цяла друга история.

Върнах се от Киргизстан. Има какво да се разказва, но ще оставя това дело за по-добри времена. Впечатлен съм от небето на Централна Азия, което понякога изглезда твърдо и покрито с леко намачкана хартия. Снимам го, но не виждам същият ефект.

Всъщност е-революцията в Киргистан е започнала по рано под формата на e-mail revolution, но аз съм я проспал (http://cxw.narod.ru/kyrgyz-erev-links.html), зазяпан в по-спектакълните събития на улицата:








Предишните снимки са правени от моя милост, а тези са на Елмура Осмоналиева (http://www.thinking-east.net/site/index.php?option=com_content&task=view&id=90)